Пред хребета на Серифос, когато слънцето изгрява, артилерията на всички велики светогледи става неефективна. Умът е надминат от няколко вълни и няколко камъка - може би нещо ирационално, но способно да доведе човека до истинските му измерения. Защото, какво друго би било по-полезно за него да живее? Ако му харесва да започва погрешно, то е защото не иска да слуша. Егейско море, без той да знае, говори и повтаря, от хиляди години, с устата на прибоя, по безкрайното крайбрежие: това си ти! И това се повтаря от формата на смокиновия лист срещу небето, уловен и стиснат от нарът, докато не се пръсне, оркестриран от цикадите, докато не станат прозрачни. (...) [Откъс от текста на издателя или представянето на изданието]