Като основа на нашето съществуване, навсякъде доминират мъртвите и труповете. Всички часове и всички дни изживяват отсъствието. Бебета и разпадащи се старци, тийнейджъри и недокоснати дъщери падат издъхнали, сякаш се сгромолясват от небето. Живите ги вдигат набързо и ги отнасят в моргите, където ги поставят в жалките чекмеджета на хладилния трупен склад. Скоро бъдещите мъртви се програмират за некропола на техния енорийски район, в един безкраен цикъл. Те приемат реалността, движейки се сред настоящи и безпомощни мъртви.