Добро утро на всички! Днес ще ви разкажа една история, която започва в склад, минава през полета, планини, реки и завършва в Тенекеджуполи. А кой не знае малкия тенекеджийски град, там на края на сметището... Построен от празни, ръждясали, стари консервни кутии... намерени изхвърлени на сметището без нищо свое и те казаха: -Да построим град, където можем да живеем сами и да имаме своя мир? Казаха го и го направиха. И сега ето го Тенекеджуполи, с неговия площад, къщите му, училището му... и неговите тенекеджийски жители със странните имена: Сарделас, Милица, Вутирениос, Софос, Окей-бам-бам... Но нека вземем историята от началото. В средата на полето, далеч от градовете, се намира най-големият склад, който някога сте си представяли. Отнема половин час да го обиколите. Има висока стена с парчета стъкло, залепени върху нея, и голяма врата, която скърца, когато влизате. Щом влезете, виждате голям коридор и по-малки отдясно и отляво. [...]