Анализът на Алдо Каротенуто попада в теоретичната рамка на психологията на несъзнаваното, особено в юнгианското направление. Той подхожда към феноменологията на еротичния опит с чувствителност и изтънченост, опитвайки се да разбере често подсъзнателните причини и да проследи първичните преживявания, където те са вкоренени. Обръща голямо внимание на измеренията на индивидуалността, вътрешността, въображението и емоциите, провокирани от такова преживяване, в което материалната и психическата същност на всеки човек е интензивно ангажирана. Каротенуто подчертава амбивалентността и структурните противоречия на еротичния опит: подзаглавието на книгата, границите на любовта и болката, не посочва две различни преживявания, а две основни и неразривно преплетени измерения на същото преживяване.