Досега няколко гласа се надигнаха, призовавайки за повторно кръщение на нашето поклонение в неговата раннохристиянска матрица. Повечето обаче свързват това искане с нуждата от завръщане към простотата, освобождаване от сложното и разделящото. Те са абсолютно прави, но това не е достатъчно, защото в днешния режим истината на Църквата е заложена на карта. Литургическото благочестие и образование могат да бъдат приложени само като истина; иначе представляват емоционален субективизъм.

От друга страна, проповедта, за която всички имаме емпиричната сигурност, че страда значително. Проповедта не изисква просто повторно кръщение в еклезиологията, но и завръщане на здравия разум, емоционалната интелигентност, повторно свързване с нашата епоха и други умения, които не се придобиват чрез техники. Ако наистина се грижи да възстанови проповедта до качеството, от което се нуждаем, нашата Църква трябва да приеме сериозно свещеническите призвания, образованието на нашето духовенство, вътрешната си организация, обучението и почти всички аспекти на живота си като цяло.

И така, колко от горепосоченото може да бъде реализирано? Това, което можем да постигнем, ще зависи от искреността на нашето намерение. Останалото е дело на Светия Дух.