Философското размишление върху Забележките за цветовете се развива на пресечната точка между граматиката и феноменологията. И наистина е богато размишление: то директно засяга известния въпрос за взаимодействието между наличния цветови речник и цветния репертоар, който човек е способен да вижда (с много коментари за това как цветната слепота може да бъде алтернативен репертоар за възприемане на цветни обекти); в същото време предизвиква въображението, като ни кара да си представим какво би могло да се счита, например, за "прозрачно бяло" (например, прозрачно бяло стъкло) — и ако не можем, да обясним защо. Читателят е поканен да види Забележките за цветовете като предизвикателство към тяхното въображение и покана да обърнат внимание не само на това, което очите им виждат, но и на логиката, която управлява качествените характеристики на техния дискурс за това, което се вижда, за фините нюанси, които се откриват, за морфологичните различия, които лежат в основата на този много ежедневен и обичаен феномен — възприятието на цветовете.