Какво общо имат пионерът на физическите науки Хенри Кавендиш и кинематографичният 'Rain Man'? Силициевата долина и убежището на сестра Викторин? Нацистка Германия и антиваксинационното движение? Психологът Лорна Уинг и общността на приятелите на научната фантастика?
За Стив Силберман, един от най-важните представители на разследващата журналистика на нашето време, те са всички части от мозайката, наречена аутизъм.

Всичко започна, когато журналистът откри, че много видни членове на технологичната иновационна елита на Калифорния имат деца в спектъра на аутизма.
"Аз съм учител по специално образование," му каза непознат в кафене. "Разбирате ли какво се случва? Имаме епидемия от аутизъм в Силициевата долина. Нещо ужасно се случва с нашите деца!"
На пръв поглед, наблюдението изглеждаше правилно: десетилетия наред диагнозите за аутизъм не надвишаваха пет на десет хиляди деца - днес се оценява, че едно на 58 деца има някаква форма на аутизъм.
Въпреки това, това казва повече за диагностичните критерии, отколкото за неврологичното състояние на децата.

Търсейки отговори, Силберман започна да изучава историята на аутизма и това, което започна като статия в списание Wired, се превърна в проект за цял живот и книга, която разгадава една от най-големите мистерии на човешката природа.

В "NeuroTribes," Силберман свързва точките и открива истината зад предразсъдъците, документирайки животите, загубени в пукнатините на постоянно променящата се система, теориите, действията, целенасочените изследвания и съвпаденията.

Над всичко, той изследва най-голямото и най-мистериозното съвпадение: как двама австрийски учени - педиатърът Ханс Аспергер и психологът Лео Канер - едновременно стигнаха до едни и същи заключения, предоставяйки първото определение на аутизма, единият в САЩ, а другият в Австрия. Тяхната история - и ролята, която смъртоносната идеология на нацистка Германия изигра в техните изследвания - е само една част от този завладяващ разказ, който разглежда аутизма от всички страни: историческата, научната, социалната, перспективата на аутистичните индивиди и перспективата на масовата култура.

Преминавайки от недиагностицирани случаи до диагнози на "детска психоза," теории за "хладилни майки" и съвременни възприятия за спектъра на аутизма, Силберман ефективно съставя манифеста на "невроразнообразието," фундаментално променяйки начина, по който възприемаме неврологичното разнообразие на човечеството.