Нашата история започва в началото на миналия век, когато младият Хърбърт Джордж Уелс написва първата си книга - фантастична история, която разтърсва света - с наслов "Машината за време".

В това време множество фактори - философски и технологични - допринасят за радикална промяна в нашето възприятие за Времето. Прогресът беше неспираем - електрическата телеграфия, парни машини и железници, откриването на погребани цивилизации и съвършенството на часовниците - и това беше добро за оптимистите на технологията.

Кръговото време, неговите парадокси и кръстопътища, вечният поврат, "колелото" на живота... бяха просто романтични идеи, подходящи за поети и носталгични философи. Дори за математици и физици, пътуването във времето беше безобидна "фантазия", докато Курт Гьодел не показа на Алберт Айнщайн, че уравненията на относителността позволяват решения, в които пътуването във времето изглежда възможно - въпреки че никой не знаеше точно как.

Джеймс Глийк проследява развитието на пътуването във времето като идея, която става неотменима част от съвременната култура - от Марсел Пруст до Доктор Кой и от Хорхе Луис Борхес до Уди Алън.