Досега най-доброто нещо, открито за избягване на ранна смърт, е старостта. Само че, когато не е придружена от болести, тя е придружена от подигравки. Ако човек се грижи малко за външния си вид, го смятат за "показващ се", "държащ се млад" или "регресиращ", а ако се остави на произвола, го третират сякаш е изпаднал в сенилна меланхолия или деменция. Главата ти губи, опашката другите печелят, това е задънената улица на така наречената "трета възраст". И единствената й истинска компенсация - натрупаната мъдрост - остава неупотребена. (Винаги живеем в общества на импулсивна, младежка инициатива - не на умереност и зряло размишление.)

Аркас изследва гениално какво се случва с нас след смъртта, в: Живот След. Връстниците представляват нещо като "преквел" на този албум. Не би било неуместно да ги наречем: Живот Точно Преди, тъй като включват също толкова гениален каталог на това, което се случва в края на човешкия живот. Трите централни персонажа - Герасимос, Хараламбос и Захариас, кучето - са перфектни въплъщения на три основни нагласи към смъртта: пълно отричане, разумно приемане или гневен компромис. Пълното отричане се изразява от почти деветдесетгодишния Хараламбос, приемането от седемдесет и петгодишния Герасимос, а гневният компромис от "връстника" (единадесетгодишното) куче.