„Убийцата“ (1903) заема, по общо съгласие, специално място в творчеството на Пападиамантис (1851-1911). Специално в двата смисъла на думата: уникално и изключително. Без „Убийцата“ това творчество би останало непълно, поне що се отнася до проблема за злото, проблем, който доминира в Пападиамантисовия корпус. Пападиамантисовото зло е, по правило, ежедневното, текущото зло, често задушаващо мизерно; това е злото на обикновения, нормален човек. Злото на Пападиамантис не е престъпление, не е крайната престъпност, която застрашава самото съществуване на общността; то не е изключително, то е обикновено. Изключение: „Убийцата“, и наистина значително, тъй като това е връхна точка не само на своя автор, но и на цялата модерна гръцка проза. Без „Убийцата“ творчеството на Пападиамантис би било съвсем различно. Злото, извършено от старицата Хадула, не е ежедневното зло, обичайното, социалното, а голямото зло, радикалното, непростимото. Но коя е тази Франгояну, какъв човек е тази жена, която извършва такова крайно престъпление? И какво я подтиква да се осмели да го направи?