DCLXVI [шестстотин шестдесет и шест] записа на страст, завист и арогантност започнах да събирам анекдоти и странности от литературното семейство от студентските си години в Англия, родината на иронията, сарказма и отровния хумор, който се изстрелва направо, но с голяма грация и елегантност, особено сред връстници. По-късно откритията ми се обогатиха с подобни мигове от политиката и други изкуства. С годините този навик, добър антидот срещу горчивината, която може да генерира домашният литературен микрокосмос (тъй като клеветата няма родина), не ме изостави... [от Въведението] "Ницше загуби ума си, защото мислеше твърде много. Аз мисля много малко, така че не съм в опасност да загубя своя," възкликнал Нижински в приюта. "Чифт ботуши е за предпочитане във всеки случай пред Пушкин. Пушкин е глупав лукс." Достоевски в статия във вестник Епоха. "Рибена супа." Салвадор Дали коментирайки картина на Джаксън Полък. "Никога не чета книга, преди да напиша рецензия за нея, за да не бъда предубеден в нейна полза." Сидни Смит към своя иконом, когато последният го попитал дали е чел "Упадъкът на Римската империя" на Гибън. "Скулптурата е нещо, в което се блъскаш, когато отстъпиш назад, за да погледнеш картина." Барнет Нюман в отговор на свързан въпрос от студент в Нюйоркското училище по изящни изкуства.