След управлението на I.Q, тираничния коефициент на интелигентност, учените днес подчертават голямото значение на човешките емоции. Тяхната роля е от съществено значение за комуникацията и за да станем убедителни.
Тревожност, срам, депресия, дефетизъм, несигурност, заплаха, насилие и самота... Могат ли всички тези злини, които заплашват хората, да имат обща причина? Можем ли да ги лекуваме без антидепресанти, анксиолитици, приспивателни? Може ли нашето тяло, нашата "аптека", както казва Хипократ, да крие лек за всяка болест?
В училище учим история, география, математика и други, но нищо за това как да бъдем ефективни към себе си и следователно към другите. Нямаше ли да бъде полезно, например, ако ни учеха какви са етапите на скръбта, какво е гняв, какво означава да избегнем конфликт, като предпочетем решението на ненасилието, вместо да запаметяваме имената на пророците от Стария завет? [...]