Един човек, две армии. Съдбата на древния свят в баланса. Ако историята е биография на забележителни хора, животът на Алкивиад (451-404 г. пр.н.е.) е основна глава в хрониката на западния свят. От семейството на Перикъл, протеже на Сократ, Алкивиад е признат за най-ярката и харизматична личност на своето време. Точно както гордостта на Ахил повлия на хода на Троянската война, така и волята и амбицията на Алкивиад белязаха Пелопонеската война - двадесет и седем годишния граждански конфликт между Атинската хегемония и Пелопонеската лига. Съдбата на Атина и нейното предпочитано дете бяха преплетени. Човекът и градът бяха характеризирани от същата смелост и амбиция и в същото време бяха еднакво уязвими. Когато се съюзяваха, те се издигаха от една победа към друга. Когато бяха противници, той водеше нейните врагове към слава. В "Ветрове на войната," изповедта на хоплит, който е служил под Алкивиад в атинския флот - сега осъден на смърт за убийството на този човек, който беше толкова обичан и мразен - уникално оживява един от най-значимите конфликти в историята. [Откъс от текста на задната корица на изданието]