Понякога, когато ароматите на подправките, които използвам, се разнасят от моите тенджери, затварям очи и мислено се пренасям в детството си в Кандили на Босфора, към дните на Дева Мария, които празнувахме с трескави приготовления у дома, с баба Васица начело на кухнята, мама Софула до нея, малката Еленаки и Макруица в поддържащи роли... Всички те бяха в постоянен конфликт с баба относно коя подправка подхожда най-добре на яхнията, с вечния аргумент да не се променят кулинарните навици на тези конкретни ястия, защото съществуват вечните неписани закони на Политическата кухня. Закони, които не са се променили и никога няма да се променят!

Подправките са богатството в нашия живот и нашата храна. Те са магическата пръчка на всеки готвач, способна да превърне едно просто ястие в празник на вкуса и магията, със сетивни, дори афродизиачни аромати. Няколко зърна, затворени в малко шишенце, които, веднъж освободени, правят присъствието си толкова силно усещано, като всяка ценна стока, поставена в малък пакет.

И нека не забравяме, че пътят към сърцето минава през стомаха.