През 17-ти век се споменава за светотатствения трактат De Tribus Impostoribus, но едва в началото на следващия век се намират първите латински и френски копия. Дотогава неясната репутация на произведението е проследила скандална траектория, като най-различни исторически фигури се появяват като негови автори: барон д'Олбах, както и Рабле, Кампанела, Макиавели, Еразъм, Бокачо или дори Авероес и Фридрих Барбароса. Така се появява една от най-впечатляващите литературни легенди на модерната епоха, напомняща в много аспекти на фикционалните игри на Борхес. Тази остра, саркастична клевета на популярното Просвещение е фронтална атака срещу тримата велики пророци и администратори на предполагаемото божествено Слово, основатели на религиите, които съставляват хоризонта на модерната европейска култура. Ученията за Бога и душата, обобщени тук, често "фотографират" иконоборческия устрем на Енциклопедията. Въпреки това, те също така проследяват много по-широка "тайна" традиция на западната мисъл, простираща се от Емпедокъл до Джордано Бруно и Спиноза, и от европейската и арабската алхимия до най-смелите версии на новата наука. Обратно, в историческото разширение на такава реторическа насилие, не е трудно да се разпознаят огнените монолози на профанните персонажи на Сад или неумолимата полемика, която Ницше би развихрил в Антихрист. [Извадка от текста на задната корица на изданието]