„Нарекох разказа си роман, защото, докато пишех, осъзнах, че реконструкцията на миналото разчита не само на паметта, но и на въображението, активно въображение, което може да предизвика емоции, без да лъже за фактите.“ Апостолос Доксиадис разказва живота си от ранно детство до зряла възраст. В центъра на разказа той поставя политиката, наблюдението, опита и по-късно действието. В среда, която постоянно се променя към по-лошо, едно дете се опитва да разбере какво преживяват възрастните около него като нестабилна парламентарна демокрация, оформяйки характера и идеите си в непрекъснато взаимодействие със събитията. Превратът от април 1967 г. носи драматични промени за страната и семейството на разказвача. Върхът на студентското движение го намира активен в съпротивата срещу диктатурата, в Левицата с големи визии и безкрайни спорове, ангажиран в борба, която понякога изглежда вълнуваща, понякога безнадеждна, но винаги необходима и опасна.