Това е оригинално издание от Джулиан Сталабрас, което събира и антологизира поредица от есета за фотографията, като по този начин осъществява идеята и инициативата на Херакълес Папаиоану и Университетско издателство за уникално произведение.

Чрез есетата в това издание авторът проучва фотографията като средство и като действие, подчертавайки активната роля на художника. Първото есе подробно разглежда творчеството на Себастиао Салгадо и документалната фотография, докато второто анализира еволюцията на уличната фотография в Париж, нейния връх и постепенното й затихване във втората половина на 20-и век. След това авторът се впуска във влизането на съвременната фотография в музейната среда, използвайки примера на Джеф Уол и предизвиква видимата неутралност на популярната "безизразна" портретна фотография, базирайки анализа си върху творчеството на Ринеке Дайкстра и го свързва с това на Даян Арбъс и Ричард Аведон. Работата на Лиза Барнард служи като остър пример за ролята на дроновете и новите технологии в съвременната война, докато адаптацията на историческата антивоенна книга на Бертолт Брехт, "Военен примерник", от Оливър Чанарин и Дейвид Брумбърг, става повод за дискусия дали и кога изкуството се занимава с политика по съществен начин.

Последното есе е непубликуван текст и се фокусира върху фотографиите на Ричард Мос от военните зони на гражданската война в Конго, които предизвикват дискусия за това как съвременното изкуство може повърхностно да критикува и съществено да разоръжава, с акцент върху спектакулярната естетизация.