Когато говорим за речник на психоанализата, и по-конкретно за настоящия, имаме предвид строго речник на фройдистката терминология, тоест основната концептуална тъкан, която ни беше завещана от самия основател на психоанализата и от ограничен брой негови близки и верни ученици, както и някои автори, съпричастни на ортодоксалната психоанализа.

Четириезичното съставяне беше предвидено по съществени и практични причини. Езиковата отправна точка остава несъмнено немският език, от който се опитва превеждането на термините на трите други езика, на български, който ни интересува първо, както и на английски и на френски, двата други езика с по-широко разпространение в нашата страна.

Освен това, те бяха и първите два приемащи езика на трудовете на Фройд, и на тях беше проверено рано и систематично пресаждането на немскоезичната психоаналитична теория.

Практическите причини, които ни доведоха до четириезието, и то с четворно повторение, така че всеки от четирите езика да се появява.