"... благословен е човекът, който е благодатен от Бога и живее всеки момент, сякаш е първият и последният в живота му · и по тази причина, той се стреми да бъде изпълнен с прошка, покаяние и доброта, с красота и с всичката любов, която носи в себе си, към всеки и всичко. Предимно, разбира се, към Бога. По тази причина, той не се страхува от нищо..."

Не чух останалото. Закрепих погледа си върху ръцете си и върху кръговете с избледняла кожа, отметките от болестта ми, които ми изглеждаха като малки звезди и като малко дете, исках да ги стисна в юмруци, сякаш са мъничета, за да се играя с тях. И не осъзнах кога свещеното слово свърши, когато Божествената литургия свърши, светът изчезна и аз останах сам в Божия дом, сякаш чакам домакина..."

Чудотворецът свети Никифор лепър живееше близо с болест и болка на собственото си тяло. Въпреки това, болестта се превърна за него в тайния път, който го украсяваше постепенно с множество дарове от Светия Дух и го доведе до радостта на Христос...