Лекарите не рискуват да извадят куршума от главата на Томи и той не може да се примири с това. Това го тревожи. Той не може да разбере защо беше на пътя на Казакос онази нощ. Защо не избяга, когато видя пистолета, насочен към главата му? И какво направи Бог? Защо го остави незащитен? Защо му позволи да дойде в Атина? Защо не го подтикна да замине за Лондон по-рано, след като от самото начало искаше да отиде там? Сега всичко е объркано. Всичко е спряло. Мечтите и плановете. Дори възрастта му спря в нощта, когато беше застрелян: 'На колко години си, Томи?' го попитах. 'Бях на тридесет, когато този човек ме застреля. Оттогава са минали шест години.' През есента на 1999 г. Томи, Тимоти и още седем души бяха застреляни по улиците около Омония. Те бяха 'чужденци' и въпросът бързо изчезна от заглавията и новините. Въпреки това, Атина и цяла Гърция продължават да имат нерешени проблеми с расизма. Тази книга е написана за всичко, което се случи тогава, но и за всичко, което се случва днес. Тя е написана за жертвите на нашите лоши аз, които се сблъскват с 'чужденците'. Всички приходи от продажбите на книгата ще бъдат дарени на Томи и Тимоти. За техните лекарства, тяхната храна, за стая по-близо до слънцето. Онази есен някой ги застреля отзад. Тази пролет някои ще застанат до тях и ще им помогнат да продължат пътуването си. Вече не преследвани. [Откъс от текста на задната корица на изданието]