Ставрос Цакиркис, професор по конституционно право в Университета на Атина, поканен от гръцката общност на Университета на Оксфорд, обсъжда с автора Апостолос Доксиадис демокрацията в пост-хунтовата ера. Някои от темите, които ги вълнуват: • Митологизирана ли е съпротивата срещу диктатурата? • Как ранните пост-хунтови години ни определиха? • Защо всички борби се считат за справедливи? Ролята на синдикализма в гръцкото общество. • Какво е държавата? Всички ли сме тя? • Функционирането на гръцките университети, студентския синдикализъм и създаването на недържавни университети. • Принципът на равенството в конфликт ли е със свободата? • Има ли проблем със свободата на словото в Гърция? • Каква е ролята на правосъдието в съвременната демокрация? Опияняващата атмосфера на смисъл, която съпротивата даде на тези, които действаха срещу диктатурата в онези години, не може да бъде предадена, ако не сте я почувствали сами. Това чувство на дълбок смисъл не може лесно да бъде изоставено. Загубата му, след диктатурата, мога да опиша по-чувствително като загуба на близък човек или, по-грубо, като загубата, която изпитва наркоман, когато му отнемат наркотиците. Мнозина от тези, които живяха в тази атмосфера, не се справиха добре със загубата, тоест не я оплакваха. Апостолос Доксиадис Чували ли сте за някаква борба в наши дни, която се счита за несправедлива? Например, фермерите излязоха и блокираха пътищата. Какво искат? Пари. От кого искат парите? От мен. "Борбата е справедлива!" Защо? Ако го искат, трябва да ме убедят, не със сила. Нали така? Чували ли сте някой да каже за мобилизация, че е несправедлива? Че не е съгласен с нея? Не знам, не мога да се сетя за такъв случай. Всички се борят. За какво се борят? Да получат повече пари. Сериозно? Това ли са борбите, които уж водят? И който се бори е добър, дори ако убива хора? Но искам да попитам: Защо всички борби се считат за справедливи? Вярата, че са справедливи, е дете на диктатурата. Ставрос Цакиркис