Казват, че не можеш истински да се почувстваш жив, освен ако не си се доближил много до смъртта. Ако това е вярно, тогава човек, който е оцелял в шестнадесет кампании и четиридесет и осем битки, само за да умре на 89 години, със сигурност може да твърди, че е изпил чашата на живота до последната капка. Жан-Рош Коние се озовава из дължините и ширините на Европа, прекосявайки, като своите съратници, огромни разстояния пеша, често при невероятно неблагоприятни условия. Той се бие в Италия, Испания, Германия, Австрия, Полша, Русия, Белгия и дори извън самия Париж, когато звездата на Наполеон залязва. Той е награждаван и осъждан, гладувал е, отровен е и е вечерял с аристократи, крале и императори. Той е свидетел на събития, които променят хода на световната история, от момента, в който като новобранец вижда как Наполеон променя режима във Франция и става Първи консул на Френската република. На много напреднала възраст Коние решава да си припомни бурния си живот и да го постави на хартия, заедно с него и историята на цял континент. Неговите мемоари разкриват неизвестни аспекти от историята на Наполеоновите войни, техните големи и малки протагонисти, ужасните битки, които разтърсват Европа и обръщат почти всички останали държави на Стария континент срещу Франция. Дори професионалните историци и изследователи на Наполеоновите войни ще открият много неизвестни детайли от тази бурна епоха в писанията на Коние. Въпреки това, Записките на капитан Коние е толкова завладяващо произведение, че със сигурност ще привлече интереса на всеки читател. Това е пътуване назад във времето, дадено с обезоръжаваща честност и се чете с дъх на спиране.