Дилемите и проблемите, пред които е изправена нашата страна днес, изискват единство, солидарност и преди всичко социален диалог. Само чрез синтез можем да намерим решения и отговори и да осигурим необходимия консенсус по ключови въпроси като развитие, заетост и предизвикателствата на съвременните технологични постижения. Разбира се, това не е лесно: обаче е необходимо да се избегне конфликт. Конфронтациите трябва най-накрая да отстъпят място на плодотворен диалог с фокус върху хората, обществото и бъдещето на тази земя и нашите деца. Трябва да се изправим отговорно и да предприемем инициативи, които ще предотвратят по-нататъшно спускане към авторитаризъм, национална девалвация и незначителност.
Имайки честта да бъда избран на позицията на председател на Икономическия и социален комитет на Гърция, европейска институция, която представлява конституционно установена платформа за организиран диалог между социалните партньори, дадох следното обещание на себе си, нашите членове и нашите органи: че ще се стремя енергично и въпреки днешните трудности да подкрепям институцията на диалога с прозрачност и отговорност. Ще призовавам всички отново и отново да подават своите предложения за излизане от кризата, да си сътрудничат, да говорят честно един с друг, да усещат проблемите на обществото и да показват солидарността, от която толкова отчаяно се нуждаем днес.
Във всеки случай обаче, ИСК ще бъде тук и ще представлява стабилна точка на инициативи за диалог, синтез на идеи и мнения. Той ще бъде съюзник във всяко усилие за преход, от Гърция с патологиите на вчерашния ден, към модерна възродена Гърция. Вярвам, в крайна сметка, че самата ни работа е доказала това. Както през 2015, 2016 и 2017 година, нашият Комитет се стремеше да има динамично присъствие чрез издаването на мнения, организирането на семинари и международни събития, както и множество други забележителни действия и сътрудничества, докато чрез моите статии и интервенции от време на време се опитвах да дам представа за моите позиции, заключения и визия за модерна Гърция.
С публикацията, която държите в ръцете си, се надявам да станете наясно с горепосочените притеснения, да се вдъхновите и дори да не се съгласите, стига да се мобилизирате. Защото ако кризата ни научи на един урок, бих казал уверено, че е, че трябва да променим манталитета си в начина, по който възприемаме себе си и вече да не се виждаме само като индивиди, а като част от цялото. Чрез индивидуално и колективно надхвърляне ще успеем да отворим нова страница за тази земя.

Георгиос Верникос