Меланхолията е онова състояние на духа, в което душата чака между духовен изгрев, който никога не идва, и здрач, който никога не свършва... За повечето хора, разбира се, меланхолията е синоним на депресия. Въпреки това, от древни времена тя се отличава като болестта на философите, поетите и широко творческите личности. Защо се случва това? Защо тъгата става причина за вътрешно търсене и екзистенциални въпроси?
Психологът и автор Георгиос Йоанидис прави преглед на изключително богатата история на меланхолията - от епохата на Емпедокъл и Платон до символите на алхимията и от митологията до съвременните философи и психоанализата - подчертавайки как нощта на меланхолията не е без светлина, тъй като в сърцевината й, дори в латентно състояние, съществува онзи архетипен динамизъм, способен да преобразува оплакването в жажда за живот и самопознание.

В същото време се развиват и други значими въпроси, като тези за щастието, смисъла на живота, значението на прошката, както и ролята на Любовта в осъществяването на самопревъзмогването - от Егото, което страда (и е нещастно), до Себето, което активно участва в живота (и е щастливо).