Израстването на тийнейджър на бетонните трибуни на 90-те, вълнуващ фен период, който остави оцелелите от неговите капани осакатени. Пътуванията, песните, камъните, клубовете, хероинът, който ароматизираше всяка вена, вързана с двуцветен шал.

Паралелният свят, който повечето игнорират или се преструват, че игнорират - ода за общата утопия на "хулиганите", за децата, които никога не пораснаха, за животите, които никой няма да разкаже освен тези, които ги видяха да избледняват, неделя след неделя, в галериите на автобусите и оградите на стадионите.

Едновременно с това, носталгичен поглед, в първо лице, от член на трибуните на ПАОК, който разстила на хартия всичко сериозно или смешно, важно или незначително, което може да извлече от паметта си, от първия си момент в дима на кривата до трагедията, която затвори и беляза цялото десетилетие, определяйки края на поколението "Старото училище", което установи правилата на фенския живот с викове, скачане и кървене на стадионите и по улиците.