„Мелина, за какво говориш? Няма да спасим света!“ „Грешиш, мамо. Ще го спасим. И нас!“ „Е, има нов палач там. Той експлоатира новите технологии. Разпространява лъжи и клевети. Съзнателно култивира омраза, за да жъне тихо животи. Бежанците вече са в неговия прицел. Но той няма да спре дотук. Той е ненаситен. И има безброй последователи. А ние, моите деца, сме идеалните жертви. Ние сме странните същества, които заплашват – така ще кажат – ценностите и сплотеността на обществото.“ Марко усети как перката му потрепери и леко го заболя. Той познаваше това чувство. Беше страх. Втората година в Тайното убежище обещава да бъде вълнуваща. Администрацията на училището е разрешила използването на интернет и, естествено, повечето деца са залепени за екраните. Марко и Мелина обаче преживяват нещо безпрецедентно. На пръв поглед, те изобщо не си подхождат. И все пак, странно привличане ги сближава все повече и повече. Междувременно, стар кошмар се е събудил в външния свят. Организация, ръководена от мистериозния Питър Крюгер, методично разпространява лъжи и омраза. Засега тя е насочила вниманието си към бежанците и чужденците. Ще се задоволи ли с тях? Тъмнината се разпространява все повече и повече. Някой трябва да я спре.