Неизвестното често плаши хората. То кара мнозина да се чувстват изгубени. Самотни. Несигурни. За други, неизвестното събужда тяхното любопитство. Кара ги да бъдат нетърпеливи. Гордостни. Кара ги да се чувстват част от нещо по-голямо от самите тях. И придобиването на нови знания за неизвестното, особено знания, които водят до промени в човешките философски идеи за себе си и своето отношение към природата, винаги ще бъде посрещнато както с похвала, така и с враждебност.

Във Вселената има около трилион трилиона звезди. Толкова, колкото са песъчинките в всички океани на Земята. От друга страна, в материята, съдържаща се в една единствена напръстник, намираме милиард трилиона атоми. Така че къде е центърът на Вселената сега? Дали човечеството наистина е много далеч от него? Или този неопределен център всъщност е просто въпрос на перспектива и относителност?

От раждането на звездите до черните дупки, от елементарните частици до гравитационните вълни, от най-далечните галактики до човешкия вид, тази книга описва вечния път на материя-енергията, която съставлява Вселената.

Ние всички сме звезден прах и някой ден ще се върнем към звездите. Някой ден ще има други светове, изпълнени с други същества, звездни хора като нас, които ще се родят от пепелта на някоя друга, мъртва звезда. Звезда, която днес наричаме Слънце.