В това очарователно малко есе, Шопенхауер анализира серия от трикове, които могат да помогнат на някого да надделее в дебат независимо дали е прав или не и независимо от същността на въпроса. Софизмите и измамните методи, безсрамно предложени от великия философ, често предизвикват усмивка на лицето на читателя.
Въпреки това, при достигане до заключението на текста, човек осъзнава, че това, което предшества, изглежда
в крайна сметка повече като упражнение в ирония и е предназначено да служи като предупреждение: "Едва един на сто души е достоен за дебат.
Нека останалите казват каквото искат - в крайна сметка, всеки има право на глупост."