Колкото по-високо се изкачва човек, както ни казват учените, толкова по-слаба става гравитацията, толкова по-малко се усеща притеглянето на земята, толкова повече връзките с нея се разхлабват, толкова по-лесно става да се разделиш с нейната изискваща и настойчива присъствие, толкова по-лек става човек.
Но също така, толкова по-близо се чувства до небето, което, макар и неясно, е толкова реално и толкова желано! Макар и по-малко осезаемо, то изглежда по-реално от земята. Колкото по-високо се изкачва човек, толкова по-ясен става въздухът, толкова по-изтънчен слухът, толкова по-широк хоризонтът, толкова по-интензивна връзката с истината. Истината е по-убедителна от реалността...
Шестте текста в този том обясняват как монашеският етос се отнася към етоса на Кръста и се разпростират до изследването на фини вътрешни движения - тези движения, които ни позволяват да разглеждаме духовния си живот като свещена планина за изкачване.