Никакво родителско-детско отношение не е като друго: има тези, които се обаждат на майка си всеки ден и има тези, които се отдалечиха колкото се може повече от нея. Всяко отношение е уникално и често е обременено от някакво събитие. Децата обичат своите родители... Родителите обичат своите деца... или поне повечето време. Човек би помислил, че това отношение е най-близкото, най-интимното от всички. И все пак, това рядко се случва. Много такива отношения са болезнени, напрегнати, докато други са просто повърхностни, формални. Мнозина решават, че така трябва да бъде, сигурни, че нищо не може да се промени. В тази книга Изабел Филиоза предлага на читателя да се осмели на приключение на истинска среща с родителите си, където "старите сметки ще бъдат изяснени". Психологическите травми от детството трябва да бъдат осъзнати и признати, недоразуменията да бъдат разрешени, подсъзнателният гняв да бъде изразен и приет, за да се възстанови семейната връзка. Примирение не е нещо, което се постига без болка...