Ти си странен Бог. Знаеш ли това? Вярвам, че са ти го казвали и преди. Не съм първият. И колко още ще ти го кажат? Безброй, докато не решиш да ни събереш всички... Там, където хората чувстват повече, отколкото казват. Там, където един нарича другия "моя любов". До тогава, "ще го чуваш". Е, и ти си виновен. Нека бъдем честни, ти си виновен. Не се съобразяваш с нашите правила. Вървиш срещу всичко. Срещу нашите умове, нашите мисли, нашите планове и нашите графици. Избягваш ни, изплъзваш ни се. Точно когато си мислим, че сме те разбрали, ни водиш до пълно невежество. Караш ни да се чувстваме като ученици, въпреки че завършвахме. Точно когато казваме, че сме те познали, ти променяш формите си. Точно когато казваме, че сме те намерили, отново изчезваш. Ставаш неразпознаваем. Чувстваме, че никога наистина не сме те научили. Така че, как да не те наричаме странен?