Малко преди Диоклециан (284-305 г. сл. Хр.) да бъде обявен за римски император, се ражда Георги (вероятно през 280 г.). Той произхожда от богато и благородно семейство от Кападокия, живеещо в Армения. От баща си Геро́нтий, който бил сенатор и военен лидер, наследява любов към военното изкуство - което той преследва - докато от благочестивата си майка Полихрония, е научен 'от детство' да вярва твърдо в Бога и да практикува добродетелите, имайки за модел Господа, светците и мъчениците. Когато достигнал подходящата възраст, Георги се записва в римската армия. Неговият характер, благородство и доброта го правят веднага обичан сред офицерите и войниците. И не само това. През 297 г., когато римляните нападат Нарсей, царя на Персия, Георги се отличава особено със своя героизъм и смелост, в резултат на което е удостоен с ранг трибун. Победите, които постига на военното поле, впечатляват император Диоклециан, който назначава Георги за командир, с титлата граф, в полка на императорската гвардия, на възраст само 18 години! Междувременно, по Божията благодат, която чува молитвите на Георги и майка му Полихрония, Геро́нтий, който все още е бил езичник, приема християнската вяра, е кръстен и скоро напуска този свят. Синът и майката продължават живота си в Христа. Те практикуват молитва и благотворителност. Те разпределят част от богатството си на 'най-малките братя' на Христа, независимо дали са християни или езичници. През 302 г. Цезар Галерий отново напада персите. Георги отново се изявява като най-смелият и най-ценният офицер, без да престава да бъде смирен и верен християнин. През същата година Диоклециан, с указ, обявява ужасно преследване срещу християните. Неговата заповед е ясна: 'Тези християни, които отрекат и се откажат от вярата си в Христа, ще се радват на царски дарове и почести. Тези, които не се съобразят, ще платят с живота си.'