Сикутрис не остана само в преподаването и писането. Вестници и списания публикуваха неговите писания, а много зали в Атина и провинциалните градове се отвориха за неговите лекции. Където и да беше, той създаваше възстановителни кръгове и духовна атмосфера. Той самият основа Филологическия кръг за съвременна гръцка и чуждестранна литература и Научния учебен център за класическа филология със студенти. Също така, заедно с Костис Паламас, Григорий Ксенопулос и Николаос Луварис, през пролетта на 1936 г. основава Висше училище за литературно образование, наречено 'Аскраос'. Сикутрис не подкрепяше нито една политическа партия, нито имаше благоволението на някой политически лагер. Естествено, той беше елинофил, аристократ на духа, противопоставящ се на материалистичните теории и идеалист. Можем да го включим в неформално движение за национално духовно самосъзнание и съзидание, което се развиваше през 30-те години и беше продължено от някои дори след войната. Вместо епилог и като малък принос към доброволната смърт на Йоанис Сикутрис, ще завършим с параграф от неговия прекрасен текст "Героичният начин на живот": "Животът на героичен човек може да бъде само кратък. Кратък не винаги в обичайния смисъл. Понякога може да живее много години, но те винаги ще бъдат малко в сравнение с изобилието на неговата жизненост. Освен това, възрастта е нещо относително: тя не се измерва по продължителност, а се измерва по съдържание." [Откъс от текста на задната корица на изданието]