Дълбокото отвращение и в същото време обсебеността от смъртта, наблюдавани в съвременната западна култура, свидетелстват за нейната власт над нас. Тя стана нашият основен табу, и мнозина от нас достигнаха до степента да я възприемат като най-висока сила, нещо като божество. Въпреки това, както с всичко, което боговеем, успяхме да преодолеем страха си от нея само толкова, колкото е необходимо, за да я манипулираме за нашите цели... Преодоляхме отвращението си към смъртта само толкова, колкото е необходимо, за да я направим инструмент: да се освободим от престъпници или да прекратим нежелани бременности и постепенно да "облекчим" страданието от болест и изпитания чрез нея. Чрез нашите собствени избори и предпочитания създадохме култура на смъртта.
Съвременното светско общество отглежда фантазията, че триумфира над живота и спешно отхвърля библейската перспектива като болна и свръхестествена. В действителност, светското общество е то, което отглежда впечатлението - понякога сигурността - че смъртта всякъде ни дебне и обгръща нашите животи. Напротив, според Библията, смъртта се покорява на Бог, който изкупва раненото създание от греха и прави смъртта възможност, а не окончателна реалност.