Богат на време не е безделникът. Не е отпуснатият човек, редовният посетител на кафенета, този, който бавно и лениво разбърква фредото със сламка, наблюдавайки минувачите. Не е младият човек, който прекарва цял ден в изпращане и четене на неправилно написани SMS. Не е пасивният зрител на телевизия, който сменя каналите, опитвайки се да разбере дали това, което гледа, са сцени от живота, от телевизионно шоу, от риалити телевизия или просто безвкусна шега. Не е шофьорът, заседнал в трафика, който е купил колата си на изплащане, за да отиде на работа със спирки, с търпение на Йов и средна скорост по-ниска от тази на велосипед. Но променят ли се всички тези неща в Гърция? Да, те се променят, но не без усилие. Необходима е промяна в манталитета. (. . .) [Откъс от предговора]