След международния успех на книгата си "Драмата на надареното дете", Алис Милър се задълбочава в причините и последиците от детските травми, като твърди, че децата, които са били подложени на насилие от родителите или учителите си в ранното си детство, в крайна сметка ще насочат това насилие срещу обществото.

Новите изследвания на човешкия мозък потвърждават нейното виждане, че телата ни са съхранили всички спомени от ранните ни преживявания, тези, които съзнанието ни е било принудено да потисне много рано, за да оцелее в условия на малтретиране. Въпреки това, ако тези спомени не намерят изход чрез подобни поведения към нашите деца или обществото, те в крайна сметка ще изплуват, често под формата на симптоми на болести. В "Тялото никога не лъже" Алис Милър, чрез разкриващи примери и проницателен анализ, ни насърчава да се осмелим да се изправим срещу нашето травматично минало - да вкусим, като Ева, плода от дървото на познанието - за да освободим "детето в нас", което никога не е било позволено да бъде себе си, така че сега, освободено и здраво, да може да живее в съгласие с автентичните си чувства и реални нужди.