"Баща ми ме научи да играя шах, когато бях на шест години. Завърших началното училище, смятайки го за един от най-добрите играчи в историята на шаха, и наистина се наслаждавах да играя с него. Понякога той ми позволяваше да спечеля, и аз знаех, че ми позволява да спечеля. Петдесет години по-късно, някой от нас би предложил да играем партия шах, и много се наслаждавахме... Понякога аз му позволявах да спечели, и той знаеше, че му позволявам да спечели."

Хорхе и Демиан Букай обсъждат първата, най-критична и най-определяща връзка на човешкото съществуване: тази, която свързва родителите с техните деца. Опитвайки се да изразят своите собствени възгледи по вечните въпроси, които занимават хората от раждането до смъртта, те не се колебаят да не се съгласяват и не се опитват да прикриват различията си. Какво означава да бъдеш родител? Защо да станеш такъв? Какво прави някого "повече родител" от друг? Какво означава "Аз съм баща" и "Аз съм майка"?

Изхождайки от своя професионален опит като психиатри и психотерапевти, те подхождат към темата за родителството и се съгласяват, че от момента, в който имаш дете, отвъд биологичната връзка, която те свързва с него, ти си призован да изпълняваш роля, която изисква да чувстваш, мислиш и действаш като родител.

Читателят ще намери категоризация на различните "типове родители", които обикновено идентифицираме в съвременното общество (пренебрегващи, авторитарни, политически коректни и т.н.), както и някои възгледи за това как можем да изградим типа връзка, която желаем с нашите деца.

Хорхе Букай коментира "Родители и деца" по следния начин: "Тази 'кутия с инструменти за поддържане на трудна връзка' мисля, че е моята най-добра книга (и може би най-полезната) именно защото работи като инструменти. Бих искал да знам, че е била полезна за хора, които мислят да станат родители, и че по някакъв начин е помогнала в тяхното решение да се осмелят да го направят."