"Дръжте всички копия на този латински превод оковани и заключени. Никой, който го чете, не трябва да говори за съдържанието му, и никой, който знае за него, не трябва да разкрива съществуването му на непосветените, които не са способни да понесат такова тежко бреме... По-добре да му изгорят очите с горещи въглени и да му зашият устните с восъчна нишка, отколкото да изрече на глас думите на тази книга, написана на забравен език, който никога не е трябвало да бъде изговорен от синовете на Адам, а само от тези, които нямат уста и живеят в сенките между звездите."

(Олаус Вормиус, в Предговора към латинския превод на Некрономикон, 13-ти век)

"Некрономикон," страшната книга, споменавана толкова много пъти в творбите на Филип Лъвкрафт, най-накрая оживява чрез перото на един от най-великите съвременни учени на окултното, Доналд Тайсън. Неговите страници представят ужасните форми на всички Великите Стари, Старейшинските Раси и техните безумни последователи, видяни през очите на безумния арабин Абдул Алхазред по време на неговите скитания в тайните и обитавани от духове места на средновековния Изток, както и неговите пътувания до далечни измерения и външни светове. Митът за Ктхулу най-накрая има свой собствен референтен текст.