Животът на Мина не беше лесен. Нищо не й беше дадено даром, тъй като тя трябваше да се бори от малка, за да спечели място в обществото, без да навежда глава или да се поддава на капризите на някои мъже, само защото беше млада и красива. С решителност, бавно и стабилно, тя достигна там, където искаше да бъде. Тя постигна признание, уважение и финансово удобство, но подцени любовта, пренебрегна я. Но любовта дебнеше.

Мина погледна Манос. Очите му й напомняха нещо, нещо много познато и известно, но не й даваха отговори. Когато най-накрая го направиха, беше твърде късно; твърде късно да спре времето, което тежеше на раменете й.

Но любовта никога не говореше на времето. Тя винаги го пренебрегваше, от началото на света. Тези двамата са врагове. Любовта е сляпа.

Любовта е луда. Любовта не познава граници. Тя се втурва като вятър и става война, докато това, което претендира, не стане нейно или докато не премине. Но когато стане любов, тя ще трае вечно.