"Съдбата на всеки човек," пише Сакс, "е да бъде уникален, да следва своя път, да живее своя живот, да преживее своята смърт." Тези четири есета колективно формират ода за уникалността на всеки човек и благодарността за дара на живота. Нито един друг писател не е успял да предаде драмата на болестта с толкова честност и красноречие, както Оливър Сакс. В последните месеци от живота си, той написа серия от есета, които предизвикват емоции, докато изследват неговите чувства относно завършването на живота му и примирението със собствената му смърт. "Сакс обичаше приключенията и науката. В трудни времена, той намираше утеха в елементите на периодичната таблица. В периода преди смъртта си, той отново събра около себе си, както правеше когато беше дете, метали и минерали като малки символи на вечността. На бюрото му, елемент № 82 (олово) заемаше централно място, спомен от осемдесет и втория му рожден ден, заедно с бисмута, елемент № 83, за следващия рожден ден, който той не доживя да отпразнува. Вроденото му научно любопитство беше възбудено дори от болестта му. Въпреки това, за разлика от други писатели, които докладват от фронтовата линия на предстоящата си смърт, Сакс не се фокусира върху болестта, трудностите, през които преминава, или метафизичното, а върху 'какво означава да живееш добър и стойностен живот, да постигнеш усещане за вътрешен мир.' Този мир Сакс не само постигна, но успя да предаде по изискан начин в последните си писания. Той намери положителни начини на мислене за всичко, включително и за собствената си нарастваща слабост. В последните страници на книгата, той дори оставя впечатлението, че сега преживява седмия ден от живота, 'когато чувстваме, че работата ни е свършена и че сега можем да почиваме с чиста съвест.' Тази малка книга в крайна сметка оставя читателите с усещане за спокойствие и благодарност." The Washington Post "Оливър Сакс беше различен от всеки друг лекар или писател. Той беше привлечен от приюти за болни, институции за хора с крехко здраве и увреждания, компанията на 'странните' и 'неестествените.' Той искаше да погледне човечеството в неговото разнообразие по свой собствен, почти анахроничен начин—лице в лице, стъпка по стъпка, далеч от все по-нарастващия свят на компютри и алгоритми. И чрез своето писане, той ни показа това, което самият той видя." Атул Гаванде, автор на книгата "Да бъдеш смъртен" (University of Crete Press, 2016) "Заглавието е перфектно... Последните думи невероятни..." The Guardian