Моят дядо по бащина линия е роден през 1875 г., баща ми през 1913 г., а аз през 1960 г. Ако можехме да се хванем за ръце, образувайки верига, само тримата щяхме да обхванем почти век и половина от съвременната гръцка история. Какво бихме обсъждали помежду си? При какви национални обстоятелства е живял всеки от нас? Какъв вид опит би могла да предложи всяко поколение и какво ценно знание бихме открили, че е било забравено през годините? И какви полезни прозрения, чудя се, бих придобил от разговора с моите предци, аз, предпоследната връзка във веригата, за да предам на собствените си деца? Както самата история подсказва, в миналото всяко излизане от криза е било постигнато чрез политическо посредничество на способни политически лидери, които, често с чуждестранна помощ, са успявали да създадат нови, подходящи институционални среди за автономното развитие на предимно междинните социални класи. И така, къде се намираме днес? До каква степен съществуват необходимите условия за излизане на страната от вече продължителната криза?