"Господи, сега разбирам всичко! Спаси ме, спаси ме, на всяка цена..."! Ако в такъв момент на самоосъзнаване Спасителят внезапно се появи пред нас или изпрати ангел или някой от Своите светии да ни укори със строг глас и да ни поиска да се покаем, като променим живота си, вероятно бихме го приели. Но какво ако, вместо ангел или светец, или Своето собствено присъствие, Христос изпрати нашия ближен (особено този, когото не обичаме и който би ни измъчвал) и постави жизненоважния въпрос: "Покая ли се с думи или с дела?" Тогава бихме забравили думите си, потиснали чувствата си, отрекли се от покаянието си и възкликнали: "Махай се оттук! Няма да бъда наказан от Бога заради теб, ти няма да ме учиш, нито ще ме водиш към нов живот." Бихме оставили възможността и човека, изпратен от Господа, да станат последицата от нашите грехове, тежестта, която бихме носили с търпение, да се пропилеят; човекът, изпратен да ни изцели и да ни води смирено към Царството Божие, човекът, който би ни накарал да приемем всичко доброволно от ръцете на Бога, би бил загубен.