До днес това е един от най-„опасните“ въпроси в съвременната гръцка историография. Има много причини защо се опитваха да се замълчат трагичните събития, да се отблъсне травматичният опит, да се скрие цената на поражението и да се прослави турското националистическо движение. Основавайки се на нашата сегашна логика, е непостижимо, че на някакъв етап беше избрана политиката на мълчание и забрава.

Значителното гръцко историческо присъствие в Източно Средиземноморие беше забравено и универсалният характер на хеленизма беше изгубен на Южния Балкански полуостров. Понт, Иония, Кападокия, Източна Тракия станаха точки на референция за оцелелите и улици и площади в новите градове на бежанците. За средния гражданин тези места бяха неразбираеми точки на референция за някои непокорни населения.

Изданието, което държите в ръцете си, е опит да се навигира спокойно и точно през историческото време и да се представи схематично съвкупността от противоречия и ключови исторически вехи.