На 28 декември 2008 г., в три сутринта, най-големият ми страх стана реалност: както се казва, полудях. Умът ми — моят свят — се срина и бе заменен от всесилна психоза, която, като паразит с мен като домакин, се хранеше и процъфтяваше върху параноичните идеи, които непрекъснато генерираше: аз бях новият Далай Лама, Спасителят в ръжта, платени убийци дебнеха за мен. В този мой делириум, все още ярък в паметта ми, по време на кратката ми хоспитализация и последвалата смъртоносна депресия, завлякох и доведох до отчаяние всички хора на сърцето ми, които внезапно ме видяха разбит от неконтролируема психическа болест. Мрачният декември на '08 в замръзнала Атина. Свещеният червен цвят. И самоубийствената ми майка, която се връща от Хадес години по-късно. В тази книга записах всичко, което помня, без да променям нищо и без да крия нищо. Защото благодарение на тези немислими дни успях, сред останките на ума си, да намеря ново аз и трудния път, който води към душевен мир. И докато моята история изглежда уникална, чудовището на психическата болест и страхът, който разпространява, са общи за всички нас, както и звярът на любовта и всяка човешка сила. Защото душата ни не е създадена да се задоволява с мизерия.